„Бъдеще и Надежда“ е социален проект на Фондация „Звезда на надеждата“, който има за цел активно и дългосрочно да подкрепя пълнолетни лица, които са в социално неравностойно положение и водят относително самостоятелен начин на живот в социално, етническо и интелектуално неравностойно положение.
Проектът се фокусира върху успешната социална адаптация на младежи в социален риск, напуснали социални институции, лишени от родителска грижа, както и произхождащи от маргинални групи, които чрез изграждане на трудови навици, социални умения и развиване добри модели за живот в среда максимално близка до семейната, да успеят да се социализират до степен за пълноценен и самостоятелен семеен, социален и професионален живот, според изискванията на обществото и индивидуалните възможностите на конкретните лица.
Част от интеграцията е завършване на образование, намиране и устойчива трудова заетост, изграждане на добри междуличностни връзки и устойчиви приятелства и подкрепа на семействата, които създават тези млади хора.
Една особено важна специфика е подкрепата на семействата в риск при раждане и отглеждане на децата им, с цел намаляване на риска от изоставяне на децата им.
Една красива история
В една детска песничка се пее : „ качвам се по стълбичка и надолу слизам…“ Нима и в живота не е точно така?
Гоним посоки, покоряваме върхове, изкачваме стъпало след стъпало. Понякога се връщаме с едно назад, само за да видим, че „надолу“ не е опция. Защото смисълът е „нагоре“ във всичките му измерения.
Комфортно е да ходим по равни поляни , постлани с нежен мъх и никак, ама никак да не ни е стръмно, но….
Стълбата! Животът винаги ни връща към нея. И то без обещания, че ще е хоризонтална и забавна.
Аз изкачвам моята, вие – вашата. Едно момиче изкачва своята.
Сашка упорито преборва трудностите на студентството.
Мечтата да бъде рехабилитатор я буди всяка сутрин, като птиче на перваза. Напомня й, че трябва да върви напред, да будува, да се труди, да губи понякога, но да не се отказва. В това Сашка е уверена. Човек не бива да се отрича от мечтите си.
За това е стълбата-за преодоляване, растеж и устрем към високото.
Една успешна година в колежа- едно стъпало нагоре!
Сашка с усмивка и постоянство лети към целта си.
Давай, Саше, очакват те още много стъпала. Гледката отвисоко винаги е прекрасна! Само не се отказвай от мечтата си!
Автор: Теодора Кирова
Щастливото сърце на една майка
„Помня съвсем ясно мига, в който разбрах, че съм бременна и в тялото ми има човече, което в следващите месеци ще се оформя и расте. И през тези месеци разбрах, че сте две. Помня го съвсем ясно, защото стомахът ми се преобърна. Никога не бях изпитвала толкова смесени емоции. Страхувах се, защото не знаех дали ще се справя да бъда достатъчно добра майка за вас. А още от онзи момент знаех, че заслужавате най-доброто.
Уплаших се и започнах да си задавам въпросите „Ще се справя ли, мога ли, ще успея ли да им дам всичко?“. Но тези моментни питания бързо се заменяха от усмивки, при мисълта колко ли красиви и сладки ще бъдете. Не бях на себе си, защото не можех да повярвам какво ми се случва. Винаги съм мечтала за този момент. Исках да плача от щастие. Исках да викам от радост. Очите ми се напълниха със сълзи, а сърцето ми с любов. „Ще ставам майка“ – повтарях си това непрестанно, за да се убедя сама, че наистина ми се случва. Господи, колко дълго си бях представяла този момент. Благодаря ти, че чу молитвите ми.
Пипах коремчето си и си представях първата ни среща, мечтаех за малките ви личица, нежното вратле, мъничките вежди и очички. Усещах с всеки изминал час как ви обичам все повече. Бяхте големи колкото едно зрънце, когато разбрах, че вие ще сте най-близките ми. Защото само вие бяхте виждали сърцето ми отвътре. Обичам ви, бебета. Не можех да повярвам, че съм способна да сътворя нещо толкова красиво.
Гушнах ви и при допира с вас усетих най-уютната топлина. Вече знаех, че ви обичам повече от всичко на света.
Тази любов не може да се сравни с нищо друго. Тя е като вечността…“
